Що е щастие?
Колегите по работа откровено и се присмиваха. Комшиите недоумявайки свиваха рамене. Дори близките и приятелите не разбираха това, което тя наричаше чудноватост. Цялата работа беше в колата.
Паянтова, скърцаща, бавна, безнадежно изостанала от модата. Най-добрата и приятелка постоянно и намекваше, че според нейното положение (тя бе директор на голяма компания) и се полага скъп представителен автомобил, а не тази дърта малолитражка. Но в отговор на тези думи тя по навик се шегуваше и се усмихваше с необикновено мека усмивка. Тази кола за нея бе много повече от обикновено средство за предвижване.
... Радостта от раждането на първото дете веднага се смени от ужасния вердикт на лекарите: 25% от главния мозък на сина ви е атрофирала. Парализирана е част от лицето. Ще живее, но като растение...Тя пропадна в някаква бездна.
Безкрайно влачещи се месеци от първата година живот. Масажи, инжекции, процедури. Крачка по крачка, капка по капка тя откъсваше от съдбата малки победи. Към края на първата година успяха да премахнат паралича. Занятия, игри, разходки. Всичките сили – за детето. Няма да бъде, няма да му дам да бъде растение! Откъм развитие забележимо изостава. Но вече не е растение! След третата година започна явен прогрес. Лекарите не вярват: това е чудо, такива неща не се случват! В пет се появяват музикалните способности. Най-добрия в музикалното училище. Най-добрия на градския конкурс. Най-добрия в цялия окръг. И ето, че стига до престижен конкурс. Той е на десет. Победа!!! Победа не само в конкурса. Победена е болестта, победена е мъката и, победена е съдбата.
Цялата субсидия, която получи (1000 долара) той похарчи за подарък на майка си. Купи и поддържана кола. Най-хубавата, най-красивата, най-скъпата кола в целия свят. Цената му е пълноценен живот.