Що е щастие?
Докато са млади, всички са сигурни, че ще покорят житейските върхове. След 25-та ми годишнина, живота започна да ми доказва, че всичко не е толкова лесно.
И ако кариерата някак си вървеше, можех да се гордея с нещо, то личният ми живот беше зле. Нито един от многобройните ухажори не приличаше на идеалния мъж – моят баща. Подсъзнателно аз исках такъв, като него. А годинките неумолимо приближаваха 35. И изведнъж се показа лъчът на щастието под форма на бъдещо дете.
Бременността беше много тежка и само огромното желание да родя това мъничко създание ми помагаше да издържа. По-скоро, дано по-скоро да родя, че не се издържа. Предизвиках съдбата: не го доносих и до седмия месец. Преждевременно раждане...
Навъсените лица на лекарите. „Детето е трудно, няма много надежда”..
Света спря да се върти. Пред очите – стената в болницата, зад гърба – неспирен говор на съседките в стаята. А в главата ми само една мисъл: да мина през строй, който ме осъжда, да понеса мъчението на токсикоза и раждането, нима всичко е било напразно? Нима напразно си мечтаех за малко чудо, което някога ще порасне и ще покори света, ше направи това, което аз не можах?
Детския лекар остана три нощи подред да дежури край дъщеричката ми. Смисъла на живота е само в едно – да дочакам визитацията и да надзърна в очите на доктора. И всеки ден едни и същи страшни думи: „Състоянието е тежко, няма много надежда”.
На четвъртия ден доктора повтаря същата фраза, добавяйки само: „Макар че първата криза отмина”... Но очите и!!! Те са пълни с топлина и надежда!!! Виждам, че тя се страхува да обещае, но нещата не са чак толкоз зле! Тя се сбогува, тръгва си, най-накрая, вкъщи. Сърцето ми подскочи високо-високо и заседна в гърлото. Сядам на леглото и започвам да разказвам нещо на съседките си със сподавен, пълен с щастливи сълзи глас, дори не разбирайки какво точно им казвам. Виждам учудените им погледи, разбирам, че изглеждам глупаво, но не мога да спра. Говоря, говоря, смея се, плача, пак говоря. Скачам от леглото, започвам да обикалям, продължавам да плача и дишам дълбоко, с облегчение.
Ще живее, ще живее момиченцето ми, моето щастие, моят живот, моето бъдеще!